Архив | За смъртта RSS feed for this section

какво се носи на Задушница

22 февр.

Мама: Ей, днес е Задушница. Милата ви, баба сигурно и е мъчно, че не може да отиде на гроба на родителите си.
Калоян (8 г): Трябва да ходи с маска ли тогава?
Мама: Защо пък с маска?
Диляна (10 г): За да не се задуши бе мамо, нали е задушница.

новият да винчи

27 дек.

cherep

Калоян се учи да рисува човешка анатомия.

Какво има в рая

4 юли

Преди година ловджии от селото ни убиха Черньо или Мечо както му викаха съседите. Едно доста страшно на външен вид куче, което беше просто куче. Първо всички ни беше страх от него, после всички го харесвахме. Но най-първи го харесаха децата и то тях. После всичко си дойде на мястото и никой повече не питаше какво прави това куче на нашата улица. И най-после едни безнеизвестни ловджии го застреляха, за да се упражняват (май) през нощта.

Калоян: Мамо, къде е Черньо?

Мама: Няма го вече, убиха го едни хора.

Калоян: Хайде бързо да го занесем тогава в болницата, там ще го поправят.

Мама: Не може вече, той е мъртъв, мъртвите хора и животни не се поправят.

Калоян: А какво става с тях тогава?

Мама: Някои казват, че отиват на небето, в рая ако са били добри. Като баба ти Роза например.

Калоян: Значи това, което не се оправя отива в рая? Значи и моите счупени колички отиват там? Сигурно и рисунките, които не стават хубави и задрасквам отиват там?

Диляна (на 6 години): Даже и ноктите ми, като ги отрежеш май отиват там?

После Калоян плака близо час и вдигна температура, рая не звучеше като добро място…